Ето какво ще повлияе на петрола през 2024 година

През последните няколко години се развиха поредица от забележителни събития, сред които нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. и атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

През следващата година може да станем свидетели на допълнителни извънредни събития, като например ескалация на войната между Израел и Хамас, повишаване на напрежението между Китай и Тайван и между Северна и Южна Корея. Всички тези сценарии засягат в различна степен САЩ, Китай и Русия, като всеки от тях създава потенциален риск от внезапно повишаване на цените на петрола. Възможно е да възникнат и непредвидени събития, които да допринесат за същия резултат.

Въпреки тези извънредни събития референтната цена на петрола сорт Брент, която започна 2023 г. на приблизително $85.88 за барел, приключи годината на по-ниска стойност от около $77.96 за барел. Тази тенденция бележи забележителна промяна, която облагодетелства държавите, които са основни нетни потребители на петрол, пред тези, които са значителни нетни производители на петрол.

Това е в ярък контраст със случилото се преди малко повече от 50 години по време на войната Йом Кипур през 1973 г., която предизвика петролната криза от 1973/74 г. Тази криза е резултат от ембаргото, наложено от членовете на ОПЕК, заедно с Египет, Сирия и Тунис, върху износа на петрол за някои страни, подкрепящи Израел по време на войната. Ембаргото доведе до значително повишаване на цените на петрола, което предизвика забавяне на световната икономика, особено силно засегнало западните държави, вносителки на петрол.

След петролната криза от 1973/74 г. американският геополитически стратег Хенри Кисинджър подчертава пред президентите на САЩ три основни извода. Първо, той твърди, че на Саудитска Арабия и другите членове на ОПЕК вече не може да се има пълно доверие предвид събитията от кризата.

Второ, той подчерта необходимостта САЩ да се стремят към незабавна енергийна независимост. Трето, Кисинджър препоръча в Близкия изток да се използва стратегията „разделяй и владей„, за да се предотвратят бъдещи съюзи срещу САЩ сред страните производителки на петрол. Тази стратегия включваше използване на съществуващите разломни линии, независимо дали са икономически, политически или религиозни, за да се настроят регионалните участници един срещу друг.

Кисинджър отбеляза промяна в баланса на силите на световните петролни пазари с възхода на американския сектор на шистовия петрол, започнал около 2010 г. Опитът на Саудитска Арабия да подкопае американския шистов сектор чрез войната за цените на петрола през 2014-2016 г. се оказа по-малко ефективен от очакваното. Вследствие на това САЩ установиха неофициален ценови диапазон на петрола с долна граница около $40-$45 за барел и горна граница от $75-$80 за барел, обусловен както от политически, така и от икономически съображения.

В перспектива до 2024 г. този ценови диапазон съответства на интересите на Китай, тъй като понастоящем той е значителен потребител на петрол в световен мащаб. Предпазливият подход на Пекин към конфликтите в Близкия изток произтича от неговата икономическа уязвимост, тъй като по-високите цени на петрола или възобновяването на пълномащабна търговска война със САЩ биха могли да окажат отрицателно въздействие върху икономиката му.

Зависимостта на Китай от западните икономики в областта на износа, особено от САЩ, допълнително подчертава значението на поддържането на стабилна цена на петрола. Според високопоставен източник от комплекса за енергийна сигурност на Европейския съюз всяка устойчива цена на петрола сорт Брент над $90-$95 за барел за повече от едно тримесечие може значително да увеличи икономическите предизвикателства пред Китай.

Източник