Сериозното сътресение на пазара на държавни облигации в Япония предизвиква тревога далеч извън Токио, като анализатори предупреждават, че последиците могат да се разпространят в глобалните финансови системи, включително крипто пазарите.
Доходността на 30-годишните облигации на Япония се повиши до 3.2%, докато 40-годишните облигации се сринаха, изтривайки над $500 милиарда от пазарната капитализация.
Анализаторите описват кризата с ликвидността като най-тежката от кризата през 2008 г., подхранена от внезапното оттегляне на Японската централна банка от дългогодишната си програма за изкупуване на облигации. Банката все още държи над половината от държавния дълг на страната, който възлиза на $7.8 трилиона, което е наследство, което сега изкривява пазара.
С дълг към БВП над 260%, икономическите основи на Япония са под натиск. БВП се сви с 0.7% през първото тримесечие на 2025 г., инфлацията се покачи до 3.6%, а реалните заплати продължават да спадат, което поражда опасения от стагфлация.
На фона на сътресенията, Биткойн се очертава като изненадващ бенефициент. Развиването на валутната търговия с йената – при която инвеститорите заемат евтини йени, за да инвестират в чужбина – сега тласка капитала към алтернативни активи. Търсенето на BTC е нараснало в Япония и Великобритания, където пазарите на облигации също са под натиск.
Анализаторите отбелязват нарастваща ротация на капитала от облигации към Биткойн, което позиционира криптовалутата като възможен хедж срещу суверенния риск. Макар краткосрочната волатилност да остава повод за безпокойство, проблемите с дълга на Япония може да ускорят по-дългосрочната промяна в начина, по който институциите възприемат дигиталните активи.
Bitdeer Technologies, компания за добив на Биткойн със седалище в Сингапур, се готви да набере $330 милиона чрез нова емисия на конвертируеми облигации с падеж през 2031 г.
Институционалните трейдъри на Deribit и Crypto.com вече могат да предлагат маржин върху токенизирания фонд на BlackRock за американски държавни ценни книжа, BUIDL – първи по рода си в индустрията за нисковолатилен, доходен дигитален инструмент.
Федералният резерв остави целевия диапазон на 4.25–4,50% за четвърто поредно заседание и дискретно намали очакванията си за облекчаване на паричната политика до 2026 г.
Икономистът Питър Шиф охлади ентусиазма по отношение на твърденията, че стабилните монети, обвързани с долара, ще подкрепят статута на САЩ като резервна валута.
Най „богатите“ държави – най големи Длъжници! Кой развява тогава мантрата за богатството им! Кухата пропаганда!? 7,8 трилиона $ дълг, САЩ – 36 трилиона и расте ударно и т. н., до безкрай. На практика са фалирали държави – от тях ли да вземаме пример? Не, благодаря!