Централната банка на Азербайджан (CBA) посочи, че не възнамеряват да издават дигиталната валута на централната банка (CBDC).
Говорейки пред репортери в Баку на 15-и ноември, първият председател на CBA Алим Гулиев заяви, че банката разглежда по-консервативно криптовалутите въз основа на убеждението, че използването на цифрови валути и подобни финансови инструменти „идва с големи рискове“.
Според Гулиев, криптовалутите често се използват за изпиране на пари, което е основна причина CBA да не възнамерява да стартира CBDC в скоро време. Тази новина идва няколко месеца след като председателят на CBA, Елман Рустамов предупреди населението на Азербайджан, настоявайки те да бъдат предпазливи по отношение на „рисковите и опасни“ криптовалути.
Темата за национална криптовалута продължава да бъде спорен въпрос, предизвикващ противоречиви реакции – понякога дори от едни и същи финансови органи. Мнението на Гулиев може да бъде счетено за доста спорно, произнесено едва няколко часа след като председателят на МВФ, Кристин Лагард, изнесе реч на финтех фестивала в Сингапур, призовавайки централните банки по света да обмислят влизането си в крипто сферата.
Според Лагард, издаването на CBDC би могло да повиши сигурността на плащанията, да намали натоварването на финансовата система чрез намаляване на риска от масово теглене от банката, поради страх от загуба на средства и дори да осигури финансово приобщаване към по-малко привилегировани райони, изоставени от съществуващата финансова инфраструктура.
Въпреки изявлението на Лагард обаче, МВФ понастоящем е в противоречие с Маршаловите острови по отношение на плана на страната за стартиране на суверенна криптовалута, заплашвайки по-рано тази седмица, че стартирането на предложеното „SOV“ ще доведе до прекратяване на всяка международна помощ за страната.
От една страна, няколко централни банки продължават да гледат на криптовалутите с огромен скептицизъм, като Австралия, Израел и Хонконг сред останалите посочват, че имат сериозни опасения относно евентуалното издаване на CBDC, ако не и пълна липса на интерес.
По-късно през октомври Мишел Бълок, помощник-управител на резервната банка на Австралия, заяви, че банката не намира наложителна причина да издаде цифрова версия на австралийския долар. По-рано през ноември, банката на Израел посочи в доклад, че не е установила каквито и да било потенциални ползи от издаването на така наречения „дигитален шекел“.
От друга страна, редица страни, включително Швеция, Сингапур, Тайланд и Канада, възторжено се възползваха от концепцията за CBDC, като обявиха намеренията си да пуснат в близко бъдеще свои собствени криптовалути, подкрепени от държавата.
През август Тайландската банка обяви пускането на своята пътна карта за „Проект Inthanon“, нейната инициатива за CBDC. Шведската банка Riksbank от своя страна се очаква да стартира пилотен проект за предложената е-Крона CBDC през 2019 г., като пълното му изпълнение ще бъде уточнено през 2021 г.
Калифорния се готви да експериментира с криптовалути в административната си дейност.
Стабилната монета RLUSD на Ripple получи зелена светлина от Финансовата служба на Дубай (DFSA), което отваря пътя за употребата ѝ в Международния финансов център на Дубай (DIFC).
Комисията за ценни книжа и борси на САЩ ясно заяви, че повече няма да се занимава с регулирането на мемe криптовалутите – токени, които често се влияят от интернет културата, медийния хайп и политическия брандинг.
Усилията за въвеждане на така необходимата правна структура на пазара на дигитални активи в САЩ направиха голям скок напред с въвеждането на Закона за яснота на пазара на дигитални активи – законопроект, чиято цел е да постави основите на последователни крипто регулации.