Българският парламент одобри нов закон, който официално въвежда регулации за криптоактиви, базирани на европейското законодателство.
Приет с 133 гласа, законът има за цел да синхронизира българската нормативна база с ключови регламенти на ЕС, като MiCA, TFR и DORA.
Това е първият мащабен опит страната да въведе конкретни правила за крипто сектора. Законът дефинира понятия като „токен“ и „криптоактив“, определя кои институции ще отговарят за надзора и лицензирането, и дава възможност за т.нар. „паспортизация“ – лиценз, признат из цяла Европа.
БНБ ще наблюдава токените за електронни пари, а КФН ще отговаря за активи с покритие и лицензи за оператори.
Въпреки това, в индустрията има опасения. Основна критика е разминаването между националните и европейските срокове за издаване на лиценз – България залага 6 месеца, докато MiCA предвижда 60 работни дни. Това може да постави страната в неравностойна позиция спрямо по-гъвкави юрисдикции в ЕС.
Според експерти, регулацията е необходима стъпка към узряване на пазара, но бъдещето ще зависи от ефективността на прилагането ѝ и административната готовност на институциите.
Според информацията, Белият дом ускорява усилията си за регулиране на криптовалутите, като се очаква президентът Доналд Тръмп да подпише мащабен законодателен пакет за дигиталните активи преди лятната ваканция на Конгреса през август.
Биткойн може би вече привлича вниманието на най-големите държавни инвеститори в света, но според Антъни Скарамучи от SkyBridge Capital, истинският поток няма да започне, докато Вашингтон не осигури регулаторна сигурност.
Обединеното кралство поставя основите на това, което може да се превърне в една от най-всеобхватните крипто регулаторни системи в света.
Усилията за създаване на ясна правна рамка за стабилните монети в САЩ претърпяха удар тази седмица, след като Сенатът не успя да прокара ключов законопроект.