Борбата на светът с инфлацията изглежда дава резултат

В развитите икономики инфлацията спада по-бързо от очакваното, което бележи значителна промяна в двугодишната борба на централните банки с бързо растящите цени.

Неотдавнашното понижение на прираста на потребителските цени – под 5% във Великобритания и около 3% в САЩ и еврозоната – поражда очаквания централните банки да изместят фокуса си към намаляване на лихвените проценти през следващата година.

Този потенциален ход означава възможна въздишка на облекчение за световната икономика, особено извън САЩ, където въздействието на значителна поредица от повишения на лихвените проценти би могло да доведе до леко забавяне без съществени скокове в безработицата.

Забележително е, че Европа се колебае на ръба на рецесията. Инвеститорите реагират на тази промяна, в резултат на което доходността на държавния дълг както в Европа, така и в САЩ се понижава, тъй като те отчитат вероятността от по-ранно намаляване на лихвените проценти.

През тази година икономистите се занимаваха с въпроса защо растежът и инфлацията не се забавиха повече в отговор на повишаването на лихвените проценти. Все повече доказателства обаче сочат, че въздействието на повишените разходи по заемите се усеща, но със забавен ефект.

Стефан Герлах, бивш заместник-управител на централната банка на Ирландия, подчерта:

Това безспорно е повратна точка за инфлацията. Инвеститорите може да бъдат изненадани от скоростта, с която централните банки могат да намалят лихвените проценти през следващата година, потенциално с до един и половина процентни пункта.

Въздействието на неотдавнашните повишения на лихвените проценти се разпространява в икономиките, като намалява кредитирането и разходите. Създаването на нови работни места се забавя, което води до повишаване на безработицата от двете страни на Атлантическия океан и забавя растежа на заплатите.

По-високите лихвени проценти стимулират спестяванията, а не разходите, което възпрепятства растежа. През октомври продажбите на дребно в САЩ се понижиха, а промишленото производство в еврозоната спадна с 1.1%.

Въпреки че намаляването на инфлацията е положителна новина за политиците, то все още не е увеличило популярността им. Въпреки че глобалните фактори обусловиха рязкото нарастване на инфлацията и последвалия спад, вътрешните икономически условия ще играят решаваща роля, тъй като централните банки се стремят да приближат инфлацията до целевите си стойности от 2%.

В САЩ инфлацията се стабилизира благодарение на стабилния пазар на труда и потребителските разходи, което предотвратява рецесията. За разлика от тях Европа е изправена пред предизвикателства, сред които бавната световна търговия и сдържаният растеж в Китай, оказващи влияние върху износа. Неотдавнашните решения срещу инициативи за правителствени разходи в Германия и нежеланието на европейските домакинства да харчат пандемичните си спестявания може да задълбочат спада, което да предизвика намаляване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ.

Очакваните по-ниски лихвени проценти едва ли ще се върнат до предпандемичните свръхниски равнища поради геополитическото напрежение и демографските промени.

Очаква се големите икономики, включително Китай, да отчетат свиване на работната сила с пенсионирането на бейби бумърите, което ще доведе до повишаване на заплатите. Освен това напрежението между Китай и Запада може да повиши производствените разходи, тъй като компаниите преместват заводите си.

Източници