ЕЦБ готви токенизирани резерви за новата финансова система

Европейската централна банка вижда токенизацията като възможност за фундаментална промяна на финансовата инфраструктура, но не смята, че частните стабилни монети могат да бъдат нейна основа.

В реч в Джаксън Хоул на 28 август членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви, че централните банки трябва сами да преминат ончейн и да превърнат резервите си в програмируем актив, който може да се използва директно при сетълмент, управление на обезпечения и предоставяне на ликвидност.

ЕЦБ вижда токенизацията като решение за фрагментирания европейски пазар

Аргументът на Шнабел започва от проблем, който Европа се опитва да реши от години: финансовите пазари в еврозоната остават разделени между различни национални инфраструктури.

Токенизацията може да намали тази фрагментация, като позволи финансови активи и пари да се движат върху общи програмируеми платформи. При сделки с ценни книжа например активът и плащането могат да бъдат прехвърлени едновременно, докато смарт договори автоматизират операции като управление на маржин, замяна на обезпечение и приключване на репо сделки.

Ефектът би бил особено значим при трансграничните операции, където днес финансовите институции често трябва предварително да позиционират ликвидност и обезпечения в различни системи.

Шнабел посочи и по-широк икономически ефект. Токенизацията може да намали разходите за финансова инфраструктура и да позволи частична собственост върху активи, които иначе изискват големи минимални инвестиции, включително недвижими имоти или злато.

Стабилните монети остават допълнение, а не заместител

Тук ЕЦБ поставя ясна граница.

Според Шнабел дори добре структуриран токен не може напълно да замени резервите на централната банка като основен актив за сетълмент.

Причината не е само кредитният риск, а способността да се предоставя ликвидност при финансов стрес.

Емитентът на стабилна монета може да държи висококачествени резерви, но няма независимата възможност на централна банка да увеличи предлагането на ликвидност, когато пазарното търсене внезапно нарасне.

Затова ЕЦБ вижда стабилните монети като допълнение към централните пари, а не като техен заместител. При подходяща регулация те могат да се използват за плащания и нови дигитални услуги, но не трябва да се превръщат в крайния безрисков актив, върху който се уреждат големите финансови транзакции.

Централните банки могат сами да токенизират резервите си

По-значимата част от речта е предложението централните банки да не останат извън блокчейн инфраструктурата.

Един от вариантите е съществуващите платежни системи просто да бъдат свързани с DLT мрежи. Друг е частен посредник да издава токени, обезпечени едно към едно с резерви в централната банка.

Шнабел вижда недостатъци и при двата модела. При частния посредник ончейн активът вече не е директно вземане към централната банка, а към компанията, която го е издала. При свързването на DLT с традиционна система самите резерви продължават да съществуват извън програмируемата среда.

Алтернативата е централната банка директно да емитира токенизирани резерви.

Това би позволило операции по паричната политика да се извършват чрез смарт договори. Репо сделка например може да бъде приключена едновременно с прехвърлянето на обезпечението, а изискванията за допълнително обезпечение или неговата замяна могат да се задействат автоматично.

Подобна инфраструктура би дала възможност и за по-бърза реакция при напрежение на пазарите. ЕЦБ отчита, че параметри като лихви, изисквания за обезпечение и достъп до ликвидни механизми потенциално могат да бъдат променяни с незабавен ефект в програмируема среда.

Проект „Pontes“ ще направи първата реална стъпка

Евросистемата вече подготвя инфраструктурата за този модел чрез „Pontes“ и по-дългосрочния проект „Appia“.

Pontes трябва да стартира през септември и ще свърже TARGET Services с DLT платформи, като едновременно с това ще включва управлявана от Евросистемата DLT инфраструктура за сетълмент на токенизирани сделки в пари на централната банка. В началото правната окончателност на паричната част ще остане в TARGET2, но впоследствие трябва да премине към самата DLT платформа на Евросистемата. Предвидени са също смарт договори и бъдеща работа 24/7.

Appia разглежда по-дългосрочната архитектура. Вариантите включват единен европейски леджър, отделна DLT мрежа на Евросистемата, свързана с частни платформи, или множество взаимосвързани мрежи.

ЕЦБ все още не е избрала окончателния модел. Единната система би намалила проблемите със съвместимостта, но концентрира оперативен и управленски риск. Множество мрежи позволяват повече конкуренция и устойчивост, но могат отново да фрагментират ликвидността.

Посланието от Джаксън Хоул обаче е по-категорично от архитектурния дебат: ЕЦБ не иска централните пари да останат извън токенизираната финансова система. Ако финансовите активи преминат на блокчейн, институцията смята, че безрисковият сетълмент актив и инструментите за предоставяне на ликвидност от Централната банка трябва да ги последват.

В контекста на несигурност и пазарна волатилност, изборът на сигурен крипто портфейл става все по-ключов за инвеститорите. За по-подробен анализ на решения и защита на активите, вижте статията „Най-добрите крипто портфейли за 2026 г.“, където са разгледани интересни опции според сигурност, удобство и функционалност.