Японската йена (JPY) достигна 38-годишно дъно, като на 28 юни се търгуваше за 0.0062 срещу щатския долар (USD).
Този спад, който тласна йената до най-ниската ѝ стойност от 1986 г. насам, се дължи на промените в политиката и разликите в лихвените проценти.
През март Японската централна банка (ЯЦБ) прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти и контрол на кривата на доходността, което предизвика спад на йената над границата от 150 пункта спрямо долара, достигайки 160 пункта в края на април.
Министерството на финансите на Япония се намеси, като изкупуваше йени, изразходвайки ¥9.7885 трилиона ($62.25 милиарда) между 26 април и 29 май, но това не успя да спре спада.
Стабилното понижение на йената през последната година се дължи до голяма степен на разширяващата се разлика в лихвените проценти между Япония и САЩ. Индексът на щатския долар (DXY) остана силен, като през 2023 г. доларът поскъпна с 14% спрямо йената.
Спадът на йената подчертава значителното въздействие на промените в политиката и разликите в лихвените проценти върху валутните пазари.
Робърт Кийосаки, автор на „Богат татко, беден татко“, алармира за това, което описва като началото на финансов хаос в САЩ – сценарий, който според него ще доведе до финансова разруха за милиони хора.
Милиардерът инвеститор Чамат Палихапитияалармира за нов закон, който според него може да ускори финансовия упадък на Америка.
Тайланд се готви да интегрира дигиталните активи в туристическата и финансовата си инфраструктура, като започне с пилотна програма, която ще позволи на посетителите да плащат с криптовалути чрез платформи, свързани с карти.
Пробивът на квантовото подразделение на Google променя представата за бъдещето на киберсигурността и може да направи криптографските основи на Биткойн по-уязвими, отколкото се смяташе досега.