Тъй като глобалната парична система преминава през период на трансформация, световната финансова общност все повече признава нейните предимства и недостатъци.
Макар че все повече се признават ограниченията на долароцентричната система, възникват опасения относно прекомерната фрагментация, ако в международните трансакции се използват повече национални валути.
За да се избегнат крайностите на свръхцентрализацията и прекомерната фрагментация, има ли среден вариант, който може да създаде разнообразна, но стабилна и надеждна международна парична система?
Един от подходите за предвиждане на потенциалните пътища за трансформиране на международната парична система е чрез разглеждане на нейното демонополизиране от доминиращата роля на щатския долар. Изглежда, че се очертават няколко сценария:
Важно е да се отбележи, че всеки от тези сценарии, отклоняващи се от сегашната доминация на долара, има своите ограничения. Появата на нови регионални валути вероятно ще отнеме време и може да не е краткосрочен вариант.
Фрагментираният свят с множество резервни валути едва ли ще бъде устойчив, тъй като валутите с по-малък дял в световната икономика едва ли ще получат резервен статут. Прекомерната фрагментация може да доведе до по-високи разходи по трансакциите и до по-несигурна и утежнена бизнес среда. Сценарият за „възход на юана“ също е проблемен, тъй като може да доведе до преминаване от зависимост от долара към по-голяма зависимост от юана, без да предостави достатъчно възможности за развиващите се пазари.
Трансформацията на световната парична система ще зависи от икономическия баланс на силите в световната икономика.
Въпреки тези предизвикателства с отслабването на „прекомерната привилегия“ на долара се очаква делът му в световните международни резерви да намалее, което отразява новите политически и икономически реалности. В дългосрочен план пазарната структура на световните резервни валути вероятно ще се определя от фундаменталните икономически показатели на държавите, като например дела им в световния БВП, износа/вноса и инвестиционните потоци.
Страните могат да изберат да държат определена валута в резервите си, ако тя представлява значителна част от техните търговски и инвестиционни трансакции, което показва, че икономическата тежест и размерът имат значение на пазара на резервни валути.
Ако делът на националните валути в световните резерви съответства на дяловете на съответните държави в световния БВП или в търговията, вероятен резултат е намаляване на дела на щатския долар в резервите от близо 60% на около 25-30% (или дори по-малко, ако делът на САЩ в световния БВП намалее), докато делът на китайския юан може да нарасне от по-малко от 3% на над 10%.
Останалите 20-25% от дедоларизацията на световните резерви може да облагодетелстват в по-малка степен еврото и другите резервни валути на развитите страни. Златото и СПТ на МВФ също биха могли да придобият по-голяма значимост.
Освен това регионалните и трансрегионалните валути от глобалния Юг могат да намерят място като водещи резервни активи, ако икономическата тежест на страните членки, подкрепящи тези валути, е значителна. Това би могло да доведе до превръщането на регионалните валути в основни резервни активи на централните банки по света.
Като цяло декомпозицията на дяловете на резервните валути в световната икономика предполага „олигополистичен“ сценарий, характеризиращ се с мирно съжителство между западните резервни валути като долара и еврото, наред с новите резервни валути, произхождащи от глобалния Юг.
Тези нови валути, включително юанът и регионалните валути, които преодоляват ефекта на фрагментация, могат да изиграят решаваща роля за стимулиране на глобалната дедоларизация на резервите.
Ролята на валутните кошници, като например тази на БРИКС – широко наричана R5/R5+ (всички валути на БРИКС започват с буквата „Р“) – може да се окаже решаваща за катализиране на процеса на глобална дедоларизация на резервите.
Такъв сценарий, свързан с появата на нови алтернативни валутни резерви от развиващите се страни, вероятно ще постигне и най-висока степен на дедоларизация в сравнение с другите сценарии, посочени по-рано.
Най-вероятно високата степен на фрагментация при използването на националните валути в международните трансакции ще остави позицията на долара до голяма степен неоспорима. Възможно е юанът да постигне малко по-голям напредък, въпреки че евентуален дуопол би оставил позицията на юана подложена на натиск от страна на САЩ и Запада в по-широк смисъл.
Малко вероятно е юанът сам по себе си да промени качествено паричната система – той се нуждае от други държави и валутни съюзи, които да „разчупят леда“.
Следователно изглежда, че пробивът в дедоларизацията може да дойде само от комбинация от регионални валути или платформа, която обединява най-големите развиващи се пазари, като например R5+ на БРИКС.
След значителния хак на Bybit, при който бяха откраднати $1.5 милиарда в Етериум, няколко известни фигури в китайското крипто пространство се включиха в помощ на борсата, като депозираха ETH, за да повишат ликвидността.
Ки Йонг Джу, главен изпълнителен директор на CryptoQuant, наскоро сподели интригуваща гледна точка за меме токените, като ги свърза с теорията на Карл Юнг за „колективното несъзнато“.
Том Лий, ръководител на отдел „Проучвания“ във Fundstrat, смята, че американският фондов пазар е готов за по-нататъшни печалби въпреки скорошната волатилност.
След хакерската атака срещу Bybit на 21 февруари борсата успя да възстанови значителна част от резервите си в Етериум, като се върна до почти половината от нивата си преди атаката.