Ще успее ли БРИКС да спаси Иран или зависимостта от Запада е прекалено силна?

На фона на международната изолация на Иран малцина вътрешни хора продължават да се надяват на новопридобитото членство на страната в БРИКС.

Въпреки това експертите от Техеран се съмняват в действителното значение на това включване, особено по отношение на неясните икономически последици, които иранските официални лица все още не са изяснили.

По-специално, двусмислените изявления на президента Ебрахим Раиси при завръщането му от Южна Африка разпалиха дискусии в платформите на социалните медии. Загадъчният характер на думите му ги прави трудни за тълкуване дори за хората, за които персийският език е роден; те приличат на гръцки както за иранците, така и за не-иранците.

Обяснителна публикация от Nour News, медия, свързана с Върховния съвет за национална сигурност на Иран, предлага донякъде сложен анализ:

БРИКС се разшири, като добави шест нови членове от Америка, Азия и Африка. С това разширяване БРИКС вече обхваща 45% от световното население и управлява над 30% от световния брутен продукт. Това развитие означава преминаване от стария геополитически ред към нов…

Тези цифри се дължат преди всичко на значителния брой на населението на Индия и Китай. Въпреки това степента на предимствата на тези цифри за Иран е забулена в несигурност, особено поради продължаващото въздействие на санкциите на САЩ.

Курош Ахмади, бивш ирански дипломат в ООН, изрази резервите си пред уебсайта Entekhab в Техеран, заявявайки:

Докато санкциите на САЩ продължават, не можем реално да очакваме да се възползваме от финансовите ресурси на БРИКС.

По-нататък той предупреди да не се хранят илюзии относно членството на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС, като подчерта, че подобни илюзии могат да бъдат по-вредни от това да не бъде член изобщо.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС не трябва да се противопоставя на Г-7, Г-20 или САЩ

Ахмади подчерта, че значението на БРИКС е нараснало с включването на шест нови членове след години на спорове, особено между Индия и Китай. Той изтъкна, че Индия има опасения, че БРИКС ще заеме антизападна позиция. Освен това той отбеляза, че някои държави, поканени на срещата на върха в Южна Африка, въпреки че са прозападни или произточни, не са заинтересовани да станат членове на БРИКС.

В сравнение с това взаимодействието между лидерите на Китай и Индия по време на срещата на върха беше особено напрегнато. От друга страна, въпреки че Саудитска Арабия прие членството, тя изрази желание да продължи да обсъжда въпроса. Това разминаване подчерта факта, че Рияд не споделя усещането на Иран за неотложност при присъединяването към Китай или Съединените щати.

Ентехаб отбеляза, че ползата за Иран от членството в БРИКС е под въпрос, ако не се решат преговорите със САЩ и Европа относно ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA). Ахмади описа БРИКС като „форум за диалог„, в който липсват както секретариат, така и официален устав. Той е създаден, за да „насърчава диалога и сътрудничеството между държавите членки„, наподобявайки Движението на необвързаните страни.

Ахмади повтори, че включването на Иран в организации като БРИКС или Шанхайската организация за сътрудничество може да има смисъл само ако ядреният въпрос бъде решен чрез преговори и ако Иран приеме условията на Специалната група за финансови действия (FATF). Признавайки правото на правителството да популяризира своите постижения, той подчерта, че информираните лица могат свободно да приемат или да поставят под съмнение тези твърдения.

Kosta Gushterov