Павел Дуров, руският милиардер, който стои зад Telegram, е въвлечен в противоречия, след като бе арестуван във Франция по обвинения, че не е успял да се справи с криминалното съдържание в чат платформата.
Финансовите документи, получени от FT, разкриват, че дейностите с криптовалути са се превърнали в основен източник на приходи за Telegram, надминавайки традиционната чат услуга. Финансовите отчети на компанията за 2023 г. показват, че Telegram Group, базирана на Британските Вирджински острови с ключово дъщерно дружество в ОАЕ, е генерирала приходи от $342.5 милиона през миналата година, но също така е претърпяла оперативна загуба от $108 милиона.
Анализът на отчета за приходите и разходите, подписан от Дуров и одитиран от дубайския клон през април, подчертава решаващата роля на дигиталните активи във финансите на Telegram. По-конкретно, „печалбите от преоценка на дигитални активи“ добавят $86 милиона към другия всеобхватен доход.
Разбивката на приходите допълнително подчерта преориентацията на Telegram към криптовалутите, като „интегрираният портфейл“ и „продажбата на колекционерски предмети“ – и двете неотдавнашни допълнения – вече съставляват над 40% от общите ѝ приходи.
Балансът на Telegram също свидетелства за силния фокус на компанията върху криптовалутите, като дигиталните активи, оценени на около $400 милиона, значително надвишават паричните ѝ резерви.
Разделът за транзакции със свързани лица във финансовия отчет разкрива, че Дуров е инвестирал сериозни средства в бъдещето на Telegram. Миналата година той е закупил конвертируеми облигации на стойност $64 милиона и е похарчил Toncoin на стойност $300,000 за абонаменти за Telegram Premium чрез томбола.
Докато Вашингтон продължава с новите данъчни облекчения и военни разходи, все повече икономисти алармират за нарастващия дълг на САЩ.
Няколко от най-големите банки в САЩ, включително организации, свързани с JPMorgan, Bank of America, Citigroup и Wells Fargo, проучват възможността за създаване на обща стабилна монета, според източници, запознати с дискусиите.
Основната инфлация в Япония се повиши до 3.5% през април, най-високото ниво от началото на 2023 г., подхранена от растящите цени на вътрешния пазар и продължаващите търговски напрежения със САЩ.
Въпреки неотдавнашното възстановяване на фондовия пазар, институционалните инвеститори проявяват все по-голяма предпазливост към американските акции, което сигнализира за коренна промяна в глобалната инвестиционна стратегия.