Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху предупреди, че Иран ще „плати висока цена“ за нападението от вторник, при което бяха изстреляни най-малко 180 балистични ракети, насочени към Израел.
От страна на Иран търдят, че ракетният обстрел е бил отмъщение за убийствата на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания, лидера на Хизбула Хасан Насрала и командира на иранската революционна гвардия бригаден генерал Абас Нилфорушан.
Запитан за потенциалните ответни действия на Израел, президентът на САЩ Джо Байдън каза в четвъртък, че не очаква Израел да предприеме незабавно контраатака.
Байдън също така наскоро заяви, че САЩ не одобряват удари по иранските ядрени съоръжения – идея, подкрепяна от бившия израелски министър-председател Нафтали Бенет, който предположи, че подобни действия биха могли да „осакатят“ иранския режим и да променят динамиката в Близкия изток.
Съобщенията в израелските медии сочат, че Израел може първо да се насочи към петролната инфраструктура на Иран, а след това да нанесе удари по ядрените съоръжения, ако Иран предприеме ответни действия. В отговор началникът на иранския генерален щаб генерал-майор Мохамед Багери предупреди, че Иран ще нанесе по-интензивни удари по израелската инфраструктура, ако бъде провокиран.
Според информацията Байдън се е консултирал и с лидерите на Г-7, които са се съгласили, че Израел има право да отговори, но призоваха за пропорционална реакция. Нарастващото напрежение между Израел и Иран, който е основен производител на петрол, разтревожи световните пазари, особено поради опасенията за потенциални смущения в Ормузкия проток, който е ключов проход за доставките на петрол и газ.
Джонатан Ман, създателят на дългогодишния проект „Song A Day”, превърна нещастието си в музикална поучителна крипто история.
Финансовото състояние на Илон Мъск претърпя сериозен удар, като нетната му стойност се сви драстично след публичния му конфликт с Доналд Тръмп.
Анализаторът от UBS Брайън Мередит ревизира прогнозата си за акциите от клас B на Berkshire Hathaway, като намали целевата цена от $606 на $59, но запази рейтинга „покупка“.
В ход, невиждан от десетилетия, Министерството на финансите на САЩ започна историческо обратно изкупуване на облигации на стойност $10 милиарда – най-голямото в историята – насочено към ценни книжа с падеж между средата на 2025 г. и средата на 2027 г.