Могат ли пазарите на петрол да продължат да разчитат на Китай

Конфликтът между Израел и Палестина възникна на фона на опасенията за ескалиращо напрежение в Близкия изток след нахлуването на Русия в Украйна.

Тези геополитически сътресения предизвикаха рязък скок на цените на петрола, като прогнозите бяха, че ако конфликтът се разшири извън границите на страната, цените ще достигнат $157 за барел, което ще доведе до двоен енергиен шок за световната икономика.

Китай, значителен участник на петролния пазар, се позиционира неутрално, въпреки че е най-големият вносител на петрол от Саудитска Арабия и значително увеличава вноса от Иран. Разширяването на запасите от Русия и Саудитска Арабия имаше за цел да подпомогне възстановяването на Китай, въпреки че икономическият растеж оставаше бавен, което подсказваше за потенциален пик във вътрешното търсене на петрол.

Световните енергийни тенденции разкриват преминаване към чиста енергия, което се подкрепя от Международната агенция по енергетика (МАЕ), предвиждаща пик в търсенето на петрол, природен газ и въглища през това десетилетие. Перспективите на ОПЕК обаче са противоположни, като предвиждат значително нарастване на търсенето на петрол до 2045 г. поради преоценка на подходите за енергиен преход от страна на политиците, смекчаване на целите на политиката за климата и забавяне на проектите за възобновяеми енергийни източници.

В Китай се наблюдава значителен ръст в разпространението на електрическите превозни средства, който достига почти 38% от продажбите на нови леки автомобили, което може да повлияе на динамиката на петролния пазар.

Въпреки дебатите за пика на петрола в Китай, колосалното търсене в страната може да промени петролните пазари, въпреки че то представлява само 19% от енергийния микс.

Възникват спекулации относно бъдещото потребление на петрол в Китай, предвид бързото навлизане на електромобилите, но зависимостта от въглища остава значителна. Докато други страни преминават към по-чисти горива, Китай се стреми да премине от въглища директно към възобновяеми енергийни източници, но настоящият му енергиен микс разчита в голяма степен на въглища, а използването на природен газ е минимално.

Някои експерти прогнозират забавяне на търсенето на петрол до 2060 г. в съответствие с целта на Китай за нулеви нетни въглеродни емисии. Въпреки това скептицизмът остава, като се има предвид водещата роля на Китай в нефтохимическото производство и зависимостта му от вноса на петрол.

В обобщение, въпреки че въвеждането на електрически превозни средства в Китай оказва влияние върху динамиката на петролния пазар, значителната му зависимост от въглища и продължаващия внос на петрол създават трудности при прогнозирането на окончателен пик в търсенето на петрол.