Икономическата траектория на китайското правителство предизвиква разделение сред съветниците, като привържениците на структурните реформи оспорват тези, които се застъпват за увеличаване на държавните разходи в подкрепа на отслабващата икономика.
Този рядък дебат между влиятелни съветници, които имат тежест при формулирането на политиката, но нямат пряка власт, се случва в момент, когато световните пазари търсят индикации за стратегията на Китай за противодействие на настоящия спад. Тази ситуация доведе до масова безработица, изтичане на капитали и обезценяване на юана.
Привържениците на незабавното стимулиране твърдят, че ниският дълг на централното правителство му позволява да сподели фискалната тежест с местните администрации, като финансира инфраструктурни и други разходи за стимулиране на икономическата активност. Обратно, съветниците, които са склонни към реформи, изтъкват, че традиционният подход на стимулиране, който подкрепяше растежа в продължение на десетилетия, е изчерпал възможностите си, и се застъпват за по-съществени структурни промени.
И двете групи подчертаха спешността на своите предложения, които трябва да бъдат разгледани от политиците, особено в очакване на годишната Централна икономическа конференция през декември.
На фона на опасенията от изтичане на капитали и обезценяване на юана Централната банка е изправена пред ограничения при корекциите на паричната политика. Някои анонимни съветници настояват за засилени фискални стимули, като се позовават на добрата фискална позиция на централното правителство в сравнение с местните правителства.
По-специално, съотношението на дълга на централното правителство към БВП е едва 21%, което рязко контрастира със 76%, притежавани от местните правителства, включително неразкрития дълг. За 2023 г. Китай се стреми към бюджетен дефицит от 3.0% от БВП, докато местните власти бързат да емитират 3.8 трилиона юана ($520.68 милиарда) в специални облигации за финансиране на инфраструктурата.
Въпреки разгорещените дебати анализаторите очакват, че китайското ръководство може да постигне баланс между стимулите и реформите. Въпреки че краткосрочните стимули могат да стимулират растежа, те могат да задълбочат структурните дисбаланси. За разлика от тях структурните реформи могат да доведат до краткосрочен дискомфорт, но в дългосрочен план обещават по-качествен и устойчив растеж.
Икономиката на Китай, втората по големина в света, показва признаци на стабилизиране след поредица от скромни политически мерки. Въпреки това несигурността продължава да се дължи на срива на пазара на недвижими имоти, демографското застаряване, нарастващия дълг и геополитическото напрежение. Неотдавна Азиатската банка за развитие ревизира прогнозата си за растежа на Китай до 4.9% от предварително прогнозираните 5.0% през юли, като я обясни със слабостите в сектора на недвижимите имоти.
Привържениците на структурните промени твърдят, че без тях Китай трудно ще успее да вдъхне трайно доверие в икономиката си, особено сред частните предприятия. Те смятат, че за осъществяването на тези жизненоважни реформи е необходима политическа решимост.
Робърт Кийосаки, автор на „Богат татко, беден татко“, отново алармира, този път предупреждавайки, че финансовата система може би вече е в начален етап на исторически спад.
Robinhood официално обяви придобиването на Bitstamp, една от най-дълго съществуващите борси за дигитални активи в Европа.
Стабилната монета RLUSD на Ripple получи зелена светлина от Финансовата служба на Дубай (DFSA), което отваря пътя за употребата ѝ в Международния финансов център на Дубай (DIFC).
Основателят на Binance, Чанпен Джао, отново разбуни духовете в крипто сферата, като този път призова за нов вид децентрализирана борса (DEX), която да дава приоритет на поверителността на големите трейдъри.