Според доклад на Bloomberg Japan публикуван във вторник, Умар Фарук, ръководител на на цифровата хазна и блокчейн, заяви, че клиентите ще изпробват технологията. Идеята е да се ускорят транзакции, като плащания между фирми и облигационни сделки. Изследванията се провеждат на базата на предположението, че регулаторното разрешение в крайна сметка ще бъде предоставено, твърди Bloomberg.
JPM Coin, който бе обявен февруари, първоначално се пуска на базата на Quorum, частна версия на Етериум, разработена от банката.
Монетата ще функционира като стейбълкойн, като пари в брой ще могат да бъдат депозирани в банката в замяна на токена. След това, той може да бъде прехвърлен чрез разпределен леджър. Получателят може по-късно да размени монетата за пари в брой от JPMorgan.
Първоначално свързана с американския долар, монетата се очаква да бъде обвързана и с други валути по-нататък. Очакваше се да се проведат тестове в рамките на “няколко месеца” след като проекта бе разкрит.
Обсъждайки развитието на JPM Coin, Фарук каза пред Bloomberg в доклад от 25-ти юни:
“Технологията е много добра, но отнема време по отношение на лицензирането и одобрението ѝ.”
Криптовалутата може да се използва както за за междуфирмените парични преводи, така и за уреждане на сделки с облигации и стоки. Клиентите от региони, включително Европа, Япония и САЩ вече демонстрираха интерес, според Фарук. Той не желае да разкрие нито една от компаниите, участващи в предстоящите процеси.
Джонатан Ман, създателят на дългогодишния проект „Song A Day”, превърна нещастието си в музикална поучителна крипто история.
Финансовото състояние на Илон Мъск претърпя сериозен удар, като нетната му стойност се сви драстично след публичния му конфликт с Доналд Тръмп.
Анализаторът от UBS Брайън Мередит ревизира прогнозата си за акциите от клас B на Berkshire Hathaway, като намали целевата цена от $606 на $59, но запази рейтинга „покупка“.
В ход, невиждан от десетилетия, Министерството на финансите на САЩ започна историческо обратно изкупуване на облигации на стойност $10 милиарда – най-голямото в историята – насочено към ценни книжа с падеж между средата на 2025 г. и средата на 2027 г.