Избягването на Китай се оказа печеливша стратегия за инвеститорите – но дали е добра идея?

Тази година инвеститорите, които се ориентират към акциите на развиващите се пазари, са свидетели на една забележителна тенденция: избягване на китайските пазари.

Докато индексът MSCI China се понижи с 8% до 15 ноември, по-широкият бенчмарк на развиващите се пазари, без Китай, се повиши с 8%. Фактори като несигурното икономическо съживяване на Китай, изтеглянето на чуждестранни портфейлни мениджъри и колебанието на местните инвеститори да се ангажират с акции натежаха на китайските акции.

Това разминаване предизвика интерес към борсово търгуваните фондове (ETF), изключващи китайските акции. ETF iShares на BlackRock, проследяващ индекса MSCI Emerging Markets ex China, нарасна до $7.6 милиарда, което отразява удвояване на размера му. Подобно на това и други ETF, използващи подобни стратегии, отбелязаха значителен ръст на активите.

Въпреки това пълното намаляване на експозицията към Китай предизвиква скептицизъм сред анализаторите и портфолио мениджърите поради значителното му влияние върху световната икономика, особено в Азия. Тежестта на Китай в индекса MSCI Emerging Markets (около 30%) остава значителна, като оказва влияние върху пазарите дори когато е изключена от конкретни индекси.

Сложните икономически връзки, като например силната зависимост на Тайван от Китай, въпреки че е част от индекса “ex-China“, илюстрират предизвикателството да се изолираш истински от влиянието на Китай.

Избягването на волатилността на китайския пазар обаче представлява техническо препятствие. Понастоящем инвеститорите, които търсят фондове, свободни от Китай, са изправени пред ограничени възможности, тъй като по-голямата част от фондовете за акции на развиващите се пазари притежават китайски акции. Този недостиг на диверсифицирани продукти ограничава избора с над 90%.

Освен това самият мащаб на китайските пазари представлява предизвикателство. Общата стойност на китайските дружества, листвани на борсата, надхвърля трилиони долари, което е повече от стойността на други развиващи се пазари като Индия, Южна Корея и Бразилия. Този огромен мащаб привлича вниманието, но потенциално може да ограничи диверсификацията и да доведе до концентрирани инвестиционни модели.

В крайна сметка, въпреки че инвеститорите могат да търсят алтернативи като Япония, Южна Корея, Тайван или Индия, разчитането на подобни технологични сектори може неволно да обвърже портфейлите с подобни пазарни тенденции. Тази взаимосвързаност подчертава трудността при пълното диверсифициране от определени доминиращи теми.

В обобщение, въпреки че импулсът за намаляване на експозицията към Китай е очевиден, сложните икономически връзки, ограничените инвестиционни алтернативи и огромният пазарен мащаб на страната представляват предизвикателство за пълно изолиране на портфейлите от нейното влияние.

Източник