Противно на общоприетото схващане, икономическите перспективи на Китай са изправени пред безпрецедентни предизвикателства.
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира значителен спад в темповете на растеж на Китай – средно до 4 % през следващите четири години спрямо предишната оценка от 4.6 %. Това прави по-трудно за Китай да се справи с нарастващите си дългове, особено в сравнение с преди десет години, когато растежът беше 10%.
МВФ също така изрази загриженост за китайския държавен дефицит, като предвиди неговото увеличение от 7.1% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година до 7.8% през 2028 г. Основният проблем е свързан с местните правителства, които в голяма степен разчитат на задбалансово финансиране за градско развитие, което води до задължения, равняващи се на 45% от БВП. Ако се включи в общия държавен дълг на Китай, той ще надхвърли този на Италия – 141%.
Натоварването на местните власти се отразява на китайските банки, които държат около 80% от този дълг. Преструктурирането му би довело до значителни разходи за обезценка, което допълнително би отслабило капиталовите съотношения. В сравнение със световните си колеги китайските банки не са добре капитализирани, което ги прави уязвими към рецесия.
Съществува потенциал за обратна връзка: нарастващите кредитни загуби могат да доведат до намаляване на кредитирането, което да накара местните власти да намалят инвестициите и социалните услуги, което в крайна сметка да отслаби икономическия растеж и стойността на имотите. Макар че финансовата криза в Китай може да не отрази предишните глобални кризи, предизвикани от изтичането на чуждестранен капитал, тя може да възникне в резултат на загубата на доверие на местните инвеститори в държавната подкрепа.
Корените на дълговия проблем на Китай са свързани с моралния риск, тъй като кредиторите предполагат, че Пекин ще предостави спасителни мерки. Това предположение обаче се основава на имплицитни, а не на експлицитни гаранции, което създава потенциална нестабилност.
Логан Райт от Rhodium Group подчерта опасността инвеститорите да осъзнаят, че правителството може да не застане зад техните активи, което налага бързо преоценяване на рисковете.
Тъй като имплицитната държавна подкрепа се оттегля от периферните активи, основните активи като малките банки и ипотечните кредити също могат да бъдат поставени под въпрос, което може да доведе до криза. Въпреки че правителството осъзнава тези рискове, самият размер на дълга и бавният растеж правят справянето с тях по-трудно, отколкото в миналото. Възникват и опасения относно качеството на управлението при президента Си Дзинпин.
Тази ситуация има последици за световната икономика, тъй като една продължителна финансова криза в Китай може да отслаби доверието на потребителите, да намали вноса и да окаже натиск върху чуждестранните производители. Макар че преките връзки между финансовата система на Китай и останалия свят са ограничени, самият ѝ размер означава, че всяко значително смущение несъмнено ще има далечни последици в чужбина.
Марк Скусен, икономистът, който предвиди срива на пазара през 1987 г., счита, че настоящата финансова обстановка навлиза в нестабилна фаза.
В цяла Азия американският долар бързо губи позиции, тъй като страните засилват усилията си да намалят зависимостта си от американската валута.
Coinbase отбеляза значителен напредък в намаляването на блокираните акаунти, което от дълго време е източник на недоволство сред потребителите.
Въпреки обнадеждаващите данни за заетостта, главният глобален стратег на JPMorgan Chase Дейвид Кели твърди, че американската икономика постепенно губи инерция.