Федералният резерв на САЩ е готов да се намеси със спешна помощ, ако финансовите пазари са изправени пред сериозен стрес, потвърди в неотдавнашно интервю президентът на Федералния резерв на Бостън Сюзън Колинс, давайки знак, че политиците остават бдителни на фона на неотдавнашната нестабилност на акциите и облигациите.
Колинс подчерта, че макар настоящите условия да не налагат незабавни действия – без да се посочват значителни проблеми с ликвидността – Федералният резерв „ще бъде абсолютно готов“ да стабилизира пазарите, ако ликвидността се изчерпи или започнат безредици. Коментарите й идват в момент, когато в отговор на широките разпродажби на активи нарастват опасенията за устойчивостта на финансовата система на САЩ.
Като член на Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) с право на глас думите на Колинс имат допълнителна тежест. На заседанието си през март FOMC остави лихвените проценти непроменени, но деликатно коригира политическата си позиция, като забави темпа на количествено затягане – намали лимита за обратно изкупуване на държавни ценни книжа с 80%.
Въпреки че Фед не е натиснал паник бутона, инвеститорите внимателно следят признаците за гъвкавост на политиката. Влиянието на централната банка върху ликвидността – наличието на пари и кредити – остава ключов фактор на световните пазари, особено за дигиталните активи като Биткойн.
Неотдавнашни академични изследвания и макроанализи засилиха чувствителността на ВТС към промените в глобалната парична ликвидност. Проучване на Университета в Кингстън от 2024 г. установи, че доларовата ликвидност влияе върху над 65% от ценовите движения на Биткойн. Макростратегът Лин Олдън повтори това, описвайки водещия дигитален актив като „барометър на глобалната ликвидност“, който има тенденция да се движи заедно с широкото парично предлагане.
След като пазарите са в напрежение и условията на ликвидност са във фокуса на вниманието, следващият ход на Фед може да има сериозни последици – не само за традиционните активи, но и за по-широкия крипто пазар.
Доверието на Уолстрийт в индекса S&P 500 бързо намалява, тъй като бурните тарифни политики на президента Тръмп разклащат настроенията на инвеститорите и объркват пазарните прогнози.
Тежките мита, въведени от президентa Доналд Тръмп, предизвикаха глобална финансова промяна, като накараха няколко държави да преразгледат зависимостта си от щатския долар.
Япония се готви да промени своите крипто регламенти с ново предложение, което ще раздели дигиталните активи на две отделни категории – една за бизнес подкрепени токени и друга за децентрализирани криптовалути като Биткойн.
Китай отвърна на удара на САЩ с рязко увеличение на митата, като повиши размера върху вноса от САЩ до 125%, считано от 12 април 2025 г.