Европа ще позволи на правителствата да намалят дълга си – ето как

Държавите членки на ЕС и членовете на ЕП постигнаха предварително споразумение за коригиране на строгите фискални разпоредби на блока, като предоставят на правителствата по-голяма гъвкавост при управлението на дълга и предлагат стимули за увеличаване на публичните инвестиции в области като борбата с изменението на климата, индустриалното развитие и сигурността.

Преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж, който датира от две десетилетия, е в отговор на извънредните икономически предизвикателства, пред които са изправени някои държави от ЕС по време на фазата на възстановяване от пандемията, в съчетание с амбициозните цели, поставени за екологични инициативи, индустриален напредък и отбранителни стратегии в рамките на блока.

Актуализираните регламенти установяват нови критерии за намаляване на дефицита и управление на дълга, макар и с по-малко амбициозни цели в сравнение с предишните издания.

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис подчерта значението на адаптирането към настоящата икономическа и геополитическа динамика, като заяви, че преработените правила ще осигурят на държавите членки яснота и предвидимост по отношение на фискалните им стратегии през следващите години. Той изтъкна потенциала на тези правила да повишат фискалната устойчивост и да стимулират устойчивия растеж чрез насърчаване на инвестициите и структурните реформи.

Евродепутатът Маргарида Маркес изрази оптимизъм по отношение на споразумението, като отбеляза, че един по-нюансиран и средносрочен подход, съчетан с повишена национална ангажираност, ще даде възможност на държавите членки да избягват мерките за строги икономии.

Съгласно актуализираните разпоредби на държавите с прекомерен дълг се предоставят удължени срокове за постепенно намаляване на съотношението на дълга към БВП, като се изисква то да намалява годишно с 1%, ако надхвърля 90% от БВП, и с 0.5%, ако спада между 60% и 90% от БВП.

Освен това държавите с дефицит, надвишаващ 3% от БВП, са задължени да намаляват този дефицит наполовина в периоди на икономическа експанзия, като по този начин създават фискален буфер срещу бъдещи икономически спадове.

Освен това разходите за отбрана вече ще се включват в оценката на Комисията за високия дефицит на дадена държава – съображение, което бе ускорено от неотдавнашните геополитически събития, като например нахлуването на Русия в Украйна.

Преразгледаните правила предоставят на държавите членки седемгодишен период, удължен от досегашните четири години, за прилагане на мерки за намаляване на дълга и дефицита, считано от 2025 г. Държавите с прекомерен дълг обаче не са задължени да го сведат под 60% от БВП до края на седемгодишния период, стига да демонстрират надеждна траектория на намаляване на дълга.

За да може предварителното споразумение да бъде приложено през следващата година, е необходимо то да бъде официално одобрено от държавите от ЕС и от Европейския парламент.

Източник