Европа повиши лихвените проценти за десети пореден път

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) продължи тенденцията да повишава лихвените проценти за десети пореден път, упорито продължавайки битката си срещу трайно високата инфлация, която се отразява на потребителите, дори и при възникването на опасения, че повишените разходи по заемите могат потенциално да доведат икономиката до рецесия.

В резултат на този избор референтната депозитна лихва на ЕЦБ достигна 4%, което е значително увеличение спрямо отрицателните 0.5% преди малко повече от година и представлява най-високата стойност от въвеждането на еврото през 1999 г.

Това повишение с четвърт пункт е в унисон с централните банки по света, включително Федералния резерв на САЩ, които внимателно преценяват колко антиинфлационни действия са подходящи – и определят оптималния момент, в който да спрат бързата си поредица от корекции на лихвените проценти, преди икономиката да навлезе в упадък, излагайки на риск работните места.

Решението идва в момент, когато ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ и други големи централни банки наближават края на бързата си поредица от повишения на лихвените проценти, чиято цел е да потиснат инфлацията. Те се надяват, че въздействието върху икономическия растеж поради увеличените разходи по заемите няма да бъде прекалено пагубно.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че последното определяне на лихвените проценти ще се основава на наличните данни – отклонение от предишните девет заседания, когато повишенията на лихвите бяха предварително сигнализирани.

При годишен темп на инфлация от 5.3% в 20-те държави, използващи еврото, този показател остава значително над целевите за банката 2%, като подкопава покупателната способност на потребителите и допринася за преобладаващата икономическа стагнация, която тази година успя да поддържа положителен растеж.

Икономическият пейзаж е нетрадиционен и се отклонява от типичния сценарий за рецесия, като се има предвид, че безработицата остава на исторически ниското ниво от 6.4%. Друг фактор, влияещ върху перспективите, е намаляването на стойността на еврото спрямо укрепващия щатски долар, тъй като инвеститорите очакват, че икономическата слабост ще засегне както Европа, така и Китай.

Те залагат на идеята, че Федералният резерв на САЩ може да постигне “меко приземяване”, като приключи с повишаването на лихвените проценти, без да предизвика спад в икономиката. През юли Фед извърши 11-ото си увеличение на лихвените проценти, с което след паузата през юни основният лихвен процент достигна най-високата си стойност от 22 години насам.

Икономистите и инвеститорите като цяло очакват, че Фед може да се въздържи от повишение на лихвите на предстоящото си заседание следващата седмица, въпреки че може да обмисли ново увеличение през ноември. Инфлацията в САЩ е по-ниска – 3.7%, в сравнение с тази в Европа, въпреки лекото повишение на цените на бензина, наблюдавано през август.

Централните банки по света повишават лихвените проценти в опит да потиснат инфлационния скок, който последва, след като бързото икономическо възстановяване след Ковид пандемията напрегна веригите за доставки, а нахлуването на Русия в Украйна повиши цените на храните и енергията. Миналия месец Английската централна банка осъществи 14-ото си поредно повишение на лихвените проценти, а пазарните нагласи клонят към вероятност за още едно повишение на предстоящото заседание на централната банка през следващата седмица.

Корекциите на лихвените проценти се борят с инфлацията, като повишават цената на кредитите за потребителски покупки, особено на недвижими имоти, и за бизнес инвестиции в инфраструктура и оборудване. Това спомага за ограничаване на търсенето на стоки и облекчава натиска за повишаване на цените. От друга страна обаче, прекомерното повишаване на лихвените проценти може потенциално да попречи на икономическия растеж.

Източник