Ето как САЩ може да се възползва от забавения растеж на Китай

Необходимостта от по-настъпателна позиция спрямо Китай се радва на двупартиен консенсус във Вашингтон, което е рядко явление в днешната поляризирана политика. 

Неотдавнашните разкрития за ясно изразено забавяне на китайската икономика предизвикаха нови дебати. Макар че признаците за забавяне на растежа на Китай бяха очевидни, мащабът на този спад изненада политиците, което предизвика борба за разбиране и съгласуван отговор.

Икономическата траектория на Китай, която някога изглеждаше неподвластна на световните икономически цикли, претърпя сеизмична промяна. От 1980 г. до 2019 г. Китай последователно изпреварваше Съединените щати по икономически растеж, но от 2021 г. насам тази тенденция се обърна. 

Официалните данни сочат, че през 2022 г. растежът на Китай едва е надминал този на САЩ, а въздействието на Ковид ограниченията и свиването на сектора на недвижимите имоти вероятно са направили действителния растеж отрицателен. Прогнозите сочат, че през 2023 г. растежът на Китай ще бъде под 2%, което поставя под съмнение официално отчетените 5.2%. Очаква се трайното изтичане на капитали да обезцени обменния курс на Китай, намалявайки глобалната му икономическа позиция в доларово изражение.

Влошаването на отношенията между Вашингтон и Пекин във връзка с търговските спорове, кражбата на интелектуална собственост и геополитическите въпроси подхранва дискусиите за използване на икономическите предизвикателства на Китай в полза на САЩ. 

Призивите за премерени реакции се съревновават с по-агресивни подходи, пример за което е предложението на бившия помощник-министър на отбраната на САЩ Рандал Шрайвър “да ги ритаме, докато са на земята“. 

Администрацията на Байдън, макар и да налага определени търговски ограничения, заявява, че се ангажира с целенасочени мерки за националната сигурност, въпреки че съмненията продължават.

Приписването на икономическото забавяне на Китай на собствените му политически грешки е от съществено значение за глобалното възприятие. Десетилетието на свръхинвестиране в недвижими имоти и инфраструктура, подхранвано от натоварване на домакинствата и местните власти с дългове, доведе до вътрешна икономическа криза. 

Предстоящото предизвикателство пред Вашингтон е двойно: ефективно да представи икономическите проблеми на Китай като самопричинени и да смекчи последиците за САЩ и уязвимите държави. Чрез насърчаване на прозрачността, предлагане на техническа експертиза и представяне на алтернативни програми за подпомагане на развитието САЩ могат да се позиционират като конструктивен партньор, като същевременно избягват ненужни ограничения, които биха могли да обтегнат съюзите.

С развитието на глобалния разказ способността на Вашингтон да контролира възприемането на икономическия спад в Китай може да не промени поведението на Пекин, но може да намали международното влияние на Китай, което е основно свързано с икономическата му експанзия.

Източник