Европейската централна банка (ЕЦБ) предпочете да запази лихвените проценти, като изрази очакване за спад на инфлацията през 2024 г.
В широкоочакван ход Управителният съвет обяви решението си да запази без промяна преобладаващите основни лихвени проценти: при основните операции по рефинансиране – 4.50%, при пределното кредитно улеснение – 4.75%, и при депозитното улеснение – 4.00%.
Това е второто поредно заседание, на което ЕЦБ взе решение да задържи лихвените проценти на стабилно равнище, което потенциално е сигнал за края на цикъла на повишаване на лихвените проценти, започнал през юли 2022 г. Съобщението следва отблизо аналогичното решение на Федералния резерв да запази лихвените проценти по време на неотдавнашното си заседание.
ЕЦБ призна неотдавнашния спад на инфлацията, но предвиди скорошно временно повишение. Според последните прогнози на служителите на Евросистемата през следващата година се предвижда постепенно намаляване както на инфлацията, така и на растежа в еврозоната.
Прогнозите сочат, че през 2023 г. се очаква средната стойност на общата инфлация да достигне 5.4%, да се понижи до 2.7% през 2024 г., да спадне още повече до 2.1% през 2025 г. и да се стабилизира на 1.9% през 2026 г. Тези низходящи корекции, особено за 2024 г., се разминават с по-ранните оценки от септември за 3.4%.
Когато се изключат цените на енергията и храните, се очаква базисната инфлация да бъде средно 5.0% през 2023 г., да се понижи до 2.7% през 2024 г., да продължи да спада до 2.3% през 2025 г. и да се стабилизира на 2.1% през 2026 г.
ЕЦБ поддържа предпазлива перспектива по отношение на краткосрочния икономически растеж, предвиждайки устойчиво потиснати условия. Все пак има известен оптимизъм за предстоящо възстановяване, обусловено от нарастващите реални доходи и засиленото външно търсене.
Що се отнася до намаляването на активите в баланса на ЕЦБ, Програмата за закупуване на активи (ПЗА) продължава да се свива с контролиран темп, като Евросистемата се въздържа от реинвестиране на плащанията по главници от ценни книжа с настъпващ падеж.
Важно е да се отбележи, че през втората половина на 2024 г. ЕЦБ планира постепенно да намали портфейла по програмата за закупуване на активи при извънредни ситуации (PEPP) средно със €7.5 милиарда месечно, като се стреми да спре реинвестирането по PEPP до края на годината. По данни на ЕЦБ към 8 декември 2023 г. наличностите по PEPP възлизат на €1.670 милиарда.
След решението на ЕЦБ еврото отбеляза леко повишение, като двойката EUR/USD се повиши до 1.0930. Вниманието сега се насочва към предстоящата пресконференция, водена от Кристин Лагард, очаквана с нетърпение за допълнителни сведения относно бъдещите перспективи и политическите решения на централната банка.
Финансовото състояние на Илон Мъск претърпя сериозен удар, като нетната му стойност се сви драстично след публичния му конфликт с Доналд Тръмп.
Анализаторът от UBS Брайън Мередит ревизира прогнозата си за акциите от клас B на Berkshire Hathaway, като намали целевата цена от $606 на $59, но запази рейтинга „покупка“.
В ход, невиждан от десетилетия, Министерството на финансите на САЩ започна историческо обратно изкупуване на облигации на стойност $10 милиарда – най-голямото в историята – насочено към ценни книжа с падеж между средата на 2025 г. и средата на 2027 г.
Кевин Уорш, бивш член на Управителния съвет на Федералния резерв, се превърна в ключова фигура в спекулациите за това кой може да оглави централната банка на САЩ.