Българският парламент одобри нов закон, който официално въвежда регулации за криптоактиви, базирани на европейското законодателство.
Приет с 133 гласа, законът има за цел да синхронизира българската нормативна база с ключови регламенти на ЕС, като MiCA, TFR и DORA.
Това е първият мащабен опит страната да въведе конкретни правила за крипто сектора. Законът дефинира понятия като „токен“ и „криптоактив“, определя кои институции ще отговарят за надзора и лицензирането, и дава възможност за т.нар. „паспортизация“ – лиценз, признат из цяла Европа.
БНБ ще наблюдава токените за електронни пари, а КФН ще отговаря за активи с покритие и лицензи за оператори.
Въпреки това, в индустрията има опасения. Основна критика е разминаването между националните и европейските срокове за издаване на лиценз – България залага 6 месеца, докато MiCA предвижда 60 работни дни. Това може да постави страната в неравностойна позиция спрямо по-гъвкави юрисдикции в ЕС.
Според експерти, регулацията е необходима стъпка към узряване на пазара, но бъдещето ще зависи от ефективността на прилагането ѝ и административната готовност на институциите.
Дребните инвеститори във Великобритания може скоро да получат достъп до крипто борсово търгувани книжа (ETN), тъй като Финансовата регулаторна служба обмисля отмяна на тригодишната забрана.
Неотдавнашно изслушване в Конгреса, което имаше за цел да ускори регулирането на дигиталните активи, се превърна в политическа полемика, след като законодателите поставиха под въпрос дали президента Доналд Тръмп може да има лична изгода от предложения закон CLARITY.
Калифорния се готви да експериментира с криптовалути в административната си дейност.
Стабилната монета RLUSD на Ripple получи зелена светлина от Финансовата служба на Дубай (DFSA), което отваря пътя за употребата ѝ в Международния финансов център на Дубай (DIFC).