БРИКС: Защо Макрон иска да посети срещата и какви може да са последиците?
17.06.2023 8:00 5 мин. четене Alexander Stefanov
Възможно ли е френският президент Еманюел Макрон да стане първият западен лидер, който ще присъства на предстоящата закрита среща на върха на БРИКС тази есен?
Може да изглежда нетрадиционно и безпрецедентно един глобалистки настроен френски президент да участва във форум, който има за цел да съперничи на глобалното управление, ръководено от Съединените щати и техните съюзници. Въпреки това френското издание „L’Opinion“ съобщава, че Елисейският дворец активно проучва тази възможност.
Макрон предполагаемо вече се е обърнал към Сирил Рамафоса, южноафриканския президент, който е домакин на есенната среща, за да поиска участие. От президентското обкръжение потвърждават, че тази стъпка би отбелязала значителен обрат. Първоначално идеята е била повдигната по време на телефонен разговор между Макрон и Рамафоса на 3 юни, което е изненадало южноафриканския лидер.
Последствяи от присъствието на Макрон
Той отдели време да се консултира с колегите си от БРИКС и предложи дипломатичен отговор. Добре информиран източник заяви: „Макар че в разговора между двамата лидери беше спомената възможността за присъствие на Макрон на срещата на върха, Претория не изрази ясно намерение да покани други международни лидери.“
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Доларът наближава своя край – времето на китайският юан дойде според главата на руска банка
Присъствието на Макрон на срещата на върха на БРИКС може да има политически последици, особено ако той пресече пътя си с Владимир Путин по време на същото събитие. Съществува несигурност относно участието на Путин поради неизпълнена заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд (МНС). Въпреки това, ако Путин все пак присъства и се стигне до сблъсък с Макрон, това може да не се приеме добре от Владимир Зеленски и Джо Байдън.
Безспорно е, че ръководството на Кремъл може да не гледа на Макрон като на равностоен партньор в този момент. Претория няма възможност да се оттегли от Римския статут на Международния наказателен съд, което означава, че официално признава неговата юрисдикция и теоретично има право да арестува Путин при пристигането му в Южна Африка. Сирил Рамафоса е дълбоко загрижен за тази ситуация и в момента администрацията му обмисля приемането на специален закон, който да предоставя имунитет на гостуващите държавни глави. Макрон, привърженик на обновения мултилатерализъм, с нетърпение търси място на масата за преговори с БРИКС за решаване на глобални проблеми, като същевременно поддържа връзки със съюзници като президентите Лула и Моди в рамките на глобалния финансов пейзаж.
БРИКС срещу Запада
Настоящата международна система, създадена след Втората световна война и съсредоточена предимно около институциите на Бретън Уудс, се разглежда от страните от БРИКС като инструмент за западно господство. В отговор на това през 2014 г. държавите от БРИКС създадоха своя собствена Нова банка за развитие (НБР) със седалище в Шанхай. Освен това НБР разшири членството си, като включи Бангладеш, Обединените арабски емирства, Египет и Уругвай. Заедно страните от БРИКС представляват над 40% от световното население – приблизително 3.2 милиарда души. Общият им БВП понастоящем представлява 31% от световния БВП, като се очаква до 2030 г. да достигне 50%.
Държавите членки на БРИКС отдавна желаят да запазят своята независимост от Съединените щати и се приспособяват тясно към позицията на Русия. Останалите четири държави от групата се въздържаха да осъдят военните действия на Русия в Украйна.
Елисейският дворец добре осъзнава политическите и икономическите последици, произтичащи от възхода на БРИКС, на фона на продължаващата търговска конкуренция между Китай и САЩ, която прекроява световните търговски пътища. Множество държави, сред които Аржентина, Индонезия, Алжир, Египет, Казахстан, Нигерия, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Сенегал и Тайланд, изразиха интерес да се присъединят към БРИКС или да създадат многостранна платформа за диалог, целяща да защити зараждащия се световен ред на управление.
Понастоящем Азия представлява близо 42 % от износа на Африка и над 45 % от вноса ѝ, което я прави водещ търговски партньор на Африка, изпреварвайки Европа. През следващите десетилетия се очаква да се засили търговията с Азия, Турция и страните от Персийския залив.
Доминиращата позиция на долара и геополитическите последици
Съветниците на Макрон са единодушни, че „господстващото положение на долара и въздействието на наложените от САЩ санкции имат геополитически последици и засягат финансирането на икономиките на южните страни“. Тази ситуация води до напрежение и недоволство дори сред европейските държави, чиито дружества са засегнати от екстериториалните закони на САЩ. Признавайки динамиката на БРИКС, Франция и Европейският съюз смятат, че е необходимо да започнат диалог на високо равнище с тази общност.
За да създаде „Нов глобален финансов пакт“, Париж предприе стъпки, за да осигури участието на членовете на БРИКС (с изключение на Москва) в предстоящата среща на върха. Франция следи отблизо развитието на позициите, особено тези на Пекин. Целта е да се уеднаквят гледните точки относно реформите на световната финансова система и да се разработи набор от предложения, които да бъдат обсъдени на различни форуми, като например БРИКС, Общото събрание на ООН, институциите от Бретън Уудс и срещата на върха за климата COP 28.
„Очаква се в Париж Китай да предложи нови мерки за облекчаване на дълговата тежест на африканските страни, при условие че международните банки направят първата стъпка“, заключава антуражът на Макрон. Освен това Макрон се стреми да разгледа въпросите на глобалното управление, намирайки общ език със съюзниците си от БРИКС, които критикуват западните държави, че не изпълняват международните финансови задължения, като например преразпределението на специалните права на тираж на МВФ и фондовете за климата. Освен това те обвиняват Съединените щати, че възпрепятстват реформата на международната финансова система, особено по отношение на преразпределението на правата на глас в институциите от Бретън Уудс.
-
1
БРИКС: Китай реагира на предложените тарифи от Тръмп
24.01.2025 9:00 1 мин. четене -
2
Япония повиши лихвените проценти за трети път – как реагира крипто пазара?
24.01.2025 12:00 2 мин. четене -
3
SEC прекрати разследването срещу OpenSea
22.02.2025 15:04 2 мин. четене -
4
Kraken и Crypto.com се стремят да пуснат стабилни монети, тъй като ЕС затяга регулациите
22.02.2025 17:05 2 мин. четене -
5
Традиционните финансови гиганти ще наводнят крипто пазара, твърди Брайън Армстронг
27.01.2025 12:00 2 мин. четене
Binance и Bitget се включиха в подкрепа на Bybit след хакерска атака за $1.46 милиарда
Binance и Bitget се включиха в помощ на Bybit след масивен хак, като прехвърлиха над 50,000 ETH в студените портфейли на Bybit.
Kraken и Crypto.com се стремят да пуснат стабилни монети, тъй като ЕС затяга регулациите
Тъй като Европа затяга регулациите за стабилните монети, големите крипто борси Kraken и Crypto.com разработват свои собствени дигитални активи, за да се справят с новия правен пейзаж.
SEC прекрати разследването срещу OpenSea
Комисията по ценните книжа и фондовите борси официално приключи разследването на OpenSea, като реши да не предприема правни действия и да не класифицира NFT като ценни книжа.
Влиянието на Robinhood в крипто търговията ще се утрои до 2026 година, твърдят експерти
Според нов анализ на Bernstein крипто подразделениет на Robinhood е готово за значителен растеж, като се очаква търговската дейност да нарасне през следващите две години.
-
1
БРИКС: Китай реагира на предложените тарифи от Тръмп
24.01.2025 9:00 1 мин. четене -
2
Япония повиши лихвените проценти за трети път – как реагира крипто пазара?
24.01.2025 12:00 2 мин. четене -
3
SEC прекрати разследването срещу OpenSea
22.02.2025 15:04 2 мин. четене -
4
Kraken и Crypto.com се стремят да пуснат стабилни монети, тъй като ЕС затяга регулациите
22.02.2025 17:05 2 мин. четене -
5
Традиционните финансови гиганти ще наводнят крипто пазара, твърди Брайън Армстронг
27.01.2025 12:00 2 мин. четене
Отговорът е риторичен! Разбира се, че може!
Нали това е същността на капитализма, ако е вярно: КОНКУРЕНЦИЯТА!
Като човек, живял половоната си досегашен живот при „социализма“ и при „капитализма“, заявявам, че ми е трудно да сравня, при кой строй имаше повече регулации? В тази светлина се съмнявам дали „капитализма“ е СВОБОДНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА?
ТАКА, ЧЕ НЕКА ПРОТИВОБОРСТВОТО НА ВАЛУТИТЕ ПОКАЖЕ СЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ТЕЗАТА ЗА“ МИРНОТО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ“, АКО ЩЕ Е МИРНО!!!???