Традиционните банки ощетяват клиентите си, като не отразяват инфлационните промени в лихвените проценти по спестовните сметки.
Средната лихва по тези сметки в САЩ е 0.3% – номинален процент в контекста на днешната икономическа ситуация.
По време на локдауните покрай COVID британските домакинства спестиха допълнително $190 милиарда, но стойността на тези парични средства бързо намаля поради инфлацията.
Продължителната инфлация и нейното влияние означават, че спестителите ще продължат да наблюдават как стойността на средствата им намалява или могат да потърсят алтернативи с дългосрочно съхранение на тази стойност.
Много пазарни участници призоват да се потърсят алтернативни инвестиционни възможности и класове активи, които са отделени от инфлационните колебания и са особено устойчиви на обезценяване.
Биткойн се посочва като една такава алтернатива, която все повече хора разглеждат като част от устойчив портфейл, предназначен да преодолее инфлацията и геополитическата несигурност.
Банковите гиганти подвеждат обикновените инвеститори, като не увеличават лихвените проценти, въпреки че централните банки повишават основните лихвени проценти.
Другият проблем със спестяването и инвестирането чрез традиционните банки е, че емитираната от правителството валута е свързана с риск от контрагента.
Правителствените централни банки печатат въз основа на търсенето и съществува риск от загуба на стойност поради инфлация или от обезценяване при настъпване на хиперинфлация. Биткойн, от друга страна, има ограничено предлагане и заложена парична политика, която придава на стоката антиинфлационни свойства, подобни на златото.
Биткойн традиционно се отличава в условия на нулеви или ниски лихви, наложени от банките. От 90-те години на миналия век насам централните банки по света определят ниски или отрицателни лихвени проценти и е вероятно да станем свидетели на завръщане към тази стратегия за борба с очертаващите се рецесии.
Разчитайки, че лихвените проценти няма да се повишат, много инвеститори избират Биткойн, тъй като неговите свойства практически не се влияят от инфлацията и лихвените проценти, определяни от централните банки.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн дава признаци на сила – какво да следим?
След финансовата криза от 2008 г. банките започнаха да се разглеждат в значително по-негативна светлина от повечето инвеститори. Лицата в ЕС са по-малко склонни да се доверяват на традиционните банкови институции, а проучване на YouGov сочи, че само част от британците все още се доверяват на традиционните банки, като 36% от тях вярват, че тези институции работят в техен интерес.
Темповете, с които много от по-младите инвеститори се насочват към криптовалутите, се засилват стремглаво в текущите условия. Тези поколения нямат вяра в централизирани институции, като банките, поради непрекъснатата икономическа нестабилност. Нещо повече, Биткойн позволява на инвеститорите повече контрол, където те притежават и контролират своите активи. Това не е така при традиционните банки и може да остави у хората усещането за липса на контрол.
Това нарастващо ниво на недоверие към традиционните банкови институции съвпада с намаляващото доверие в националните валути. Държави като Турция, Ливан или Аржентина са добри примери за това как инфлацията може да излезе извън контрол и как хората в крайна сметка губят доверие в местните си валути. Биткойн ще продължи да става все по-привлекателна алтернатива за съхранение на богатство.
Редовната дейност на Салвадор по закупуване на Биткойн изглежда е спряла, като последната регистрирана покупка от портфейл на страната е от 17 февруари, според Arkham Intelligence.
Проучване на инвестиционната компания VanEck показва, че докато правителството на САЩ обсъжда потенциален резерв от Биткойн, 21 щата вече осъществяват планове за придобиване на BTC.
JPMorgan отчита, че институционалният интерес към фючърсите върху Биткойн и Етериум намалява, което оставя крипто пазара в уязвимо положение.
Microsoft представи най-новия си квантов пробив, но може ли той да представлява риск за инфраструктурата за сигурност на Биткойн?