Банката на БРИКС повтаря същите грешки като институциите, които иска да замени

Преди почти десетилетие страните от БРИКС създадоха Новата банка за развитие (НБР) като алтернатива на доминиращите МВФ и Световна банка, която има за цел да преосмисли глобалното финансиране на развитието. 

Въпреки че броят на членовете ѝ се е увеличил почти двойно от създаването ѝ, критиците твърдят, че НБР повтаря същите грешки като институциите, които имаше за цел да замени.

През 2014 г. членките на БРИКС представиха НБР, за да подкрепят жизненоважни инфраструктурни проекти в развиващия се свят. Макар че често е наричана „Банката на БРИКС“, официалното ѝ име – Нова банка за развитие (НБР).

Това стартиране се случи около 70 години след конференцията в Бретън Уудс, където след Втората световна война беше създадена финансовата рамка чрез Международната банка за възстановяване и развитие (сега част от Световната банка) и Международния валутен фонд (МВФ).

С течение на времето тези институции изостанаха в адаптирането си към промените. Особено важно е, че ръководните роли исторически се заемат от американците и европейците, а правото им на глас зависи по-скоро от икономическия размер, отколкото от броя на населението, което води до изкривяване на процеса на вземане на решения.

Въпреки че страните от БРИКС допринасят значително за световния БВП, тяхното влияние в МВФ не отразява този дял. Това системно неравенство предизвика критики от страна на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който определи световната финансова система като „морално фалирала“ и поддържаща бедността и неравенството.

Критиците твърдят, че многостранните банки за развитие, като Световната банка, дават приоритет на добивните и експортните предприятия, като често увреждат околната среда и не насърчават местните индустрии. 

В миналото програмите за структурно приспособяване на МВФ са били обект на недоволство заради налагането на мерки за либерализация на търговията, приватизация и строги икономии, за които се твърди, че са задълбочили бедността, без да насърчават устойчив икономически растеж.

Създадената през 2016 г. с $50 милиарда НБР си извоюва ниша, като финансира инфраструктурни и устойчиви проекти в целия Глобален юг. Въпреки по-малкия си мащаб в сравнение със Световната банка, тя предизвика интерес поради ангажираността си с финансирането на смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към местните валути и свеждането до минимум на бюрократичните пречки.

Въпреки това подходът на НБР е критикуван за липсата на прозрачност при оценката на устойчивостта на проектите и ангажирането на местните общности.

Появяват се и опасения относно склонността на НБР към проекти с висока въглеродна интензивност, въпреки първоначалния акцент върху възобновяемата енергия.

Някои смятат, че НБР все още може да се превърне в трансформираща сила, като възприеме прозрачността, участието на общността и устойчивите практики. Влиянието на частните капиталови пазари и агенциите за кредитен рейтинг обаче все още определя пейзажа за нововъзникващите финансови институции, което налага по-широка промяна на парадигмата.

С наближаването на крайния срок до 2030 г. за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН нараства чувството за неотложност за справяне с тези предизвикателства, като се признава, че глобалният юг ще понесе значителни последици, ако не настъпи значима промяна.